Проекти

2005 ll 2003 ll 2002 ll 2001ll 1993-2000

 

2005 

 

Ключови индикатори Описание
Тема Жените в неформалната икономика на България
Година и време на провеждане Октомври 2004 - юни 2005
Вид Дълбочинно качествено изследване
Научен ръководител Д-р Лилия Димова
Научен екип Д-р Лилия Димова, Полина Радева, Павлина Филипова, Ани Ляпчева
Връзка с други проекти  
Партньорство Фондация "Женски алианс за развитие" (ЖАР)
Спонсор/клиент UNIFEM
Цел и задачи 1. Да анализира положението на жените в неформалната икономика на България и да изготви препоръки за решения;
2. Да обучи представители на женски организации как да набират, анализират и използват в работата си качествена социална информация
Основни етапи и дейности 1. Теоретичен, правен и информационен обзор
2. Интернет дискусия с представители на женски организации за определяне най-актуалните фокуси за изследването
3. Разработване на инструментариум и организация работата на терен
4. Набиране на първична информация
5. Анализ на данните
6. Обсъждане на резултатите и обучение на представители на женски организации как да набират и да работят с качествени социални данни
7. Разпространение на резултатите - публикации на български и английски, медийни изяви, презентации, публични дискусии
Тип извадки Квотна извадка по възраст, образование, местоживеене, статус на заетост, семейно положение
Обем на извадката 100 жени с различен социо-демографски профил
Целеви групи
  • Жени, които формално са в трудово-правни отношения с работодатели, но тези отношения по някакъв начин се отклоняват от регламентираните трудовите стандарти - неправилно/неточно съставени трудови договори, по-ниско от реалното и/или никакво социално осигуряване, "плащане под масата", нередовно изплащане на трудовите възнаграждения, опасни/вредни условия на труд, удължено работно време, нарушено право на почивка, отдих, отпуск и т.н.;
  • Жени, които имат платена работа и трудово-правни отношения според установените стандарти, но заработват и нещо допълнително под различни форми;
  • Безработни или икономически неактивни жени, които работят нещо "на парче" и/или без договор, с което подпомагат семейния бюджет;
  • Жени с неясен статут на заетост, т.е. на временна или сезонна работа или изпадащи в обсега на неформалната икономика след изтичане на договорните отношения;
  • Жени, заети с производство за собствено потребление, най-вече в домашното стопанство.
Методи на регистрация 1. Експертни оценки
2. Полустандартизирани дълбочинни индивидуални интервюта
3. Полустандартизирани дълбочинни групови интервюта
4. Дискусии във фокус-групи
5. Жизнени истории
Статистическа грешка  
Основни изводи и констатации

Неформалната икономика дава на жените реални или илюзорни възможности за нормален живот днес, но ги лишава от социална сигурност и перспектива в бъдеще
И още:

  • Подобно и на други страни, в пост-социалистическия преход на България тече драматичен процес на обедняване, на загуба на социални статуси, на свличане към социалното дъно, на социална декласация. Усещането за бедност у нас през 2005 г. е 9 пъти по-масово в сравнение с преди началото на промените през 1989 г. - нещо, което съчетано с други негативни фактори, включително с неблагоприятната конюнктура на пазара на труда, с ниските доходи от "официалните" източници, с отклоненията от трудовите стандарти, с явното или завоалирано нарушаване на трудовите права, неизбежно се отразява върху насочването и на мъжете, и на жените към неформални трудови дейности.
  • В годините на пост-социализма се наблюдава възраждане на психиката и културата на оцеляване, характерни за България от преди 100-120 години.
  • И жените, и мъжете активно участват в неформалната икономика в България.
  • Жените са по-силно засегнати от негативите на неформалната икономика. В сравнение с мъжете, те са по-склонни да работят каква да е работа, при нерегламентирани условия на труд, заплащане и социално осигуряване.
  • Могат да се очертаят четири основни групи причини за участието на жените в неформалната икономика и те са: икономическа принуда; недоверие в институциите; национална култура; свободен избор.
  • Едно обаче е безспорно - в днешната ситуация жените участват в неформалната икономика тласнати най-вече от икономическа принуда.
  • Домашното стопанство играе ключова роля за намаляване рисковете от бедност. Освен че е широко разпространена практика и установена традиция в България, производството на хранителни продукти за собствена консумация, оказва и силно влияние върху стандарта на живот, при това както на селските, така и на градските жители, включително и на софиянци.
  • Жените възприемат труда извън официалната икономика като нещо логично, естествено и нормално.
  • Насочването към неформален труд може да се класифицира и като форма на протест към държавата и институциите, като проява на гражданско несъгласие с държавната политика в сферата на труда и социалното осигуряване.
  • Неформалният труд има значителен, при това многопосочен негативен ефект върху социалния, семейния и личния живот на жените.
  • В контекста на днешния ден свръхнатоварването във времето и социалната несигурност са сред най-сериозните рискове за работещите в неформалната икономика. В контекста на бъдещето опасността да бъдат хванати трайно в капана на бедността е напълно реална, заплахата от социална изключеност и от възпроизводството на това положение - също.
  • Наблюдава се задълбочаващ се процес на професионална деквалификация вследствие от заетостта на жените в неформалния сектор.
  • Жените в неформалната икономика слабо се интересуват, недостатъчно познават и още по-малко се борят за отстояване на икономическите и трудовите си права.
  • Анкетираните жени изразяват тревогата си, че неформалната икономика в страната е резултат от негласното съглашателство между държавата, работодателите и заетите - т.е. постигнато е "формализиране на неформалната трудова заетост".
Основни препоръки
  • Държавните институции - при разработване на стратегиите, политиките и конкретните механизми за преодоляване на неформалната икономика, да правят разграничение между неформалните дейности, които помагат на хората да се справят с лишенията и да поддържат по-добър стандарт на живот, от тези, които имат негативен ефект върху икономиката като цяло и подкопават благополучието и правата както на жените, така и на мъжете; да прилагат политики, които способстват за създаване на "достойна" заетост във формалната икономика; да подобряват условията на труд и трудовите отношения в неформалния сектор като прилагат силни анти-дискриминационни политики и мерки.
  • Законодателите - да опростят правните и данъчни процедури за развитие на малкия бизнес, самонаетите и работещите в домашното стопанство.
  • Синдикатите - да включват неформалната заетост и нейните джендър характеристики в дневния си ред; да разработят подходящи схеми за труд на жените в неформалния сектор в защита на техните права; да лобират за създаването на такива условия и организация на труда, които да осигуряват достойна заетост и бъдеще извън капана на бедността.
  • Бизнесът - да въведе практики на корпоративна социална отговорност, които да обхванат и случаите на възлагане на дейности навън и/или на партньори- подизпълнители в съответствие с препоръките на МОТ и ЕС;
  • Гражданското общество - да работи за повишаване информираността на жените относно техните икономически и трудови права, както и относно целия спектър от негативни ефекти на неформалния труд върху днешната и особено върху утрешната им социална сигурност.
  • Националната статистика - да набира диференцирани данни за неформалната заетост чрез включване на специални модули в своите изследвания и да допринася за изготвянето на комплексни анализи на проблемите, свързани с неформалната икономика и нейните джендър специфики.
Анализи, публикации, презентации Димова, Л., П. Радева. 2006. Жените в неформалната икономика на България. София: АСА и ЖАР

 

нагоре

 

2003

 

Ключови индикатори Описание
Тема Анализ на социално-икономическото състояние на ромската общност в България и на съществуващите мерки в областта на заетостта и социалната сфера, насочени към тази общност
Година и време на провеждане Април 2003 - Септември 2003
Вид

1. Качествено изследване

2. Количествено изследване

 

Научен ръководител Д-р Лилия Димова
Научен екип Д-р Лилия Димова, Николай Тилкиджиев, Мартин Димов
Полина Радева, Мария Бакалова
Връзка с други проекти  
Партньорство Фондация "Партньори - България"
Спонсор/клиент USAID
Цел и задачи 1. Да осигури по-добро разбиране на взаимосвързаните предизвикателства пред ромите във връзка с достъпа им до пазара на труда и в областта на социалното подпомагане.
Основни етапи и дейности 1. Анализ на наличните документи, анализи, публикации, програми, статии;
2. Разработване на инструментариум и организация работата на терен
3. Набиране на първична информация
4. Анализ на данните
5. Разпространение на резултатите - публикации на български и английски, медийни изяви, презентации, публични дискусии
Тип извадки
  • Квотна извадка по възраст, образование, местоживеене, статус на заетост, семейно положение;
  • Двустепенна случайна извадка
Обем на извадката Над150 изследвани лица в рамките на качественото изследване
1888 респондента в рамките на количественото изследване
Целеви групи
  • Представители на областната администрация и местните общински власти, полицията, неправителствени организации, средствата за масово осведомяване;
  • Представители на централни и регионални органи на държавната власт, донорски организации, финансирали проекти за ромите у нас, служители от бюра по труда, неправителствени организации, работодатели и експерти, изследователи и научни работници от страната и чужбина;
  • Ромски НПО, безработни роми, ромски мъже и жени извън София, етнически групи мигриращи в търсене на работа;
  • Пълнолетни роми;
  • Пълнолетното население на страната;
Методи на регистрация 1. Индивидуални дълбочинни интервюта
2. Case study
3. Фокус групи
4. Индивидуални и на домакинствата жизнени истории

5. Пряко индивидуално интервю по местоживеене
Статистическа грешка +2.5
Основни изводи и констатации
  • В сравнение с българите и турците, ромите в България са в най-благоприятна възрастова ситуация, но едновременно с това имат най-неблагоприятни статуси на заетост, живеят най-масово в бедност, имат сравнително най-ниско образование.
  • Емпиричните данни убедително потвърждават тезата, че ромите също са стратифицирани вътре, помежду им - по образование, по "включеност" или "изключеност" в социалните и икономическите структури, по трудов и социален статус, по жизнен стандарт и пр. Различията между "роми" и "роми" вътре в общността понякога отварят бездна, по-голяма от тази между "роми" и "не-роми".
  • Ромите нямат нормална собствена социална структура, те не се вписват пропорционално в основните социални групи на обществото, те нямат адекватно и релевантно свое "представителство" в основните социални слоеве в общата социална стратификация на обществото, техните представители са съсредоточени извънмерно в социалните слоеве на трайно безработните и на ниско квалифицираните работници.
  • Образованието се открои като най-тревожния и задълбочаващ се проблем при ромите - всеки шести е неграмотен. Повишаването на образованието само с една степен увеличава почти три пъти шансовете на ромите за намиране на работа и намалява с над 60 % риска от пропадане в капана на бедността. Голям проблем също е, че за голяма част от ромите образованието не е достатъчно висока ценност и тази им позиция се проектира и възпроизвежда в поколенията - деца от почти всяко трето ромско домакинство не посещават редовно училище.
  • Трудовата заетост на ромите е силно неблагоприятна. Достъпът на ромите до заетост е силно затруднен и това се дължи най-вече на ниското им образование и квалификация. Тревожното е, че първата генерация ромски деца, родени след началото на промените у нас, съвсем скоро ще достигне трудоспособна възраст, но шансовете им да се класират на трудовия пазар са нищожни. Те са с много ниски образователни и квалификационни характеристики, с объркани ценностни скали, в които пасивните очаквания за подпомагане доминират над личната инициативност и активните жизнени стратегии.
  • Жизненият стандарт на ромите е най-нисък, а бедността най-масова и най-драматична в сравнение с всички останали етнически групи в страната. Над три четвърти от ромите живеят в бедност и по трите приложени в изследването методики за измерване на бедността - според доходите, според потреблението и според собствените им самооценки. Ромите имат и най-ограничен достъп до ресурси, което още повече засилва рисковете от бедност.
  • Изследването опроверга ширещите се предразсъдъци, че ромите са мързеливи, не желаят да работят и им е добре в ролята на абоната на социални помощи. Данните са категорични - близо 90% предпочитат платена работа, а не помощи!
Основни препоръки

Досега проведените и провеждащите се правителствени и неправителствени мерки и програми смекчават проблемите и съдействат за подобряване положението на ромите, но не може да се каже, че имат устойчив положителен ефект. Изследването и получените резултати показват, че всички политически действия трябва да се организират и адаптират в съответствие с различията на ромската общност и нуждите на различните ромски групи и подгрупи. Те трябва да предлагат повече благоприятни икономически възможности за ромите и да се грижат за подобряването на техния стандарт на живот и в тази връзка редица от мерки трябва да бъдат предприети:

  • Повишаване на уменията им за работа, чрез подобряване на образованието им, уменията им и бизнес познанията;
  • Ромите трябва да имат по-добър достъп до ресурси и кредити (заемни средства за започване на собствен бизнес или друга законна дейност).

Въз основа на получените от АСА резултати беше разработена "Стратегия за подобряване достъпа на ромите до пазара на труда и системата за социални услуги в България", която беше официално представена на Министъра на труда и социалната политика от посланика на САЩ в България.

Анализи, публикации, презентации Димова, Л., съав. 2004. Ромите: Другото измерение на промените. София: АСА и Фондация "Партньори-България. (с резюме на английски език)

 

нагоре

 

2002

 

Ключови индикатори Описание
Тема Джендър аспекти на неравенството и бедността в България
Година и време на провеждане Ноември 2001 - Юли 2002
Вид

1.Качествено изследване

2. Количествено изследване

Научен ръководител Д-р Лилия Димова
Научен екип Д-р Лилия Димова, Станимира Хаджимитова,
Регина Инджева
Връзка с други проекти  
Партньорство Фондация "Джендър проект за България", ЖАР
Спонсор/клиент Световната банка
Цел и задачи 1. Да анализира джендър аспектите на бедността и неравенството в семейството и на трудовия пазар в България;
2. Да допринесе за изготвянето на политика за действие в областта на джендър проблемите.
Основни етапи и дейности 1. Теоретичен, правен и информационен обзор
2. Разработване на инструментариум и организация
работата на терен
3. Набиране на първична информация
4. Анализ на данните
5. Разпространение на резултатите - публикации на български и английски, медийни изяви, презентации, публични дискусии
Тип извадки
  • Квотна извадка по възраст, образование, местоживеене, статус на заетост, семейно положение;
  • Двустепенна случайна извадка
Обем на извадката 1 160 респондента от цялата страна
Целеви групи Мъже и жени от различни социо-демографски групи; мъже и жени с различно местоживеене; мъже и жени от различни етнически групи; мъже и жени в различна степен на бедност.
Пълнолетното население на страната на 18 и повече години
Методи на регистрация 1. Експертни оценки
2. Индивидуални дълбочинни интервюта
3. Групови дълбочинни интервюта

4. Дискусии във фокус-групи
5. Жизнени истории
6. Жизнени истории на домакинства
7. Пряко индивидуално интервю по домовете
Статистическа грешка + 2.5
Основни изводи и констатации
  • Изследването дава убедителни аргументи за това, че процесът на обедняването и понижаването на социални статус в България продължава. Индивидуалното обедняване обхваща все повече групи от хора от 1993 г., които имат най-голям размер през 2002 г. Само за една година в сравнение с 2001 г., броят на бедните мъже се е увеличил с 14,8 %, а на жените - с 15%. През 2002 г. за първи път от началото на процеса на трансформация и страната, хората, които поставят себе си на самото дъно на обществото са мнозинството. Вече всяка втора българка и всеки трети българин живеят в бедност.
  • Бедността за мъжете и жените в България основно означава да се живее в големи лишения, главно социални и културни, но също и основни. Това означава също и липса на възможности за осигуряване на децата на прилично детство. Регистрираното високо равнище на лишения за децата показва сериозна опасност от появата на вторично бедно поколение в страната, което може да има непредсказуеми последици. 80% от бедните майки очакват техните деца също да бъдат бедни. Това поражда необходимостта в проектирането и разработването на стратегията за анти-бедност да се обмисли влиянието на бедността върху децата и възможно генерационното възпроизводство на бедността в страната.
  • Качественото изследване не показа джендър различия за бедността, най-вече, защото и мъжете и жените в домакинствата се чувстват еднакво бедни. Количественото изследване, обаче (мерещо различията в доходите, достъпа до работа и икономически възможности, трудово-семейни конфликти, разпределение на домакинските задължения, здравни проблеми, шансовете за подобряване и много други аспекти), показа съществуването на джендър неравенства. Повече жени, отколкото мъже, имат силно усещане за бедността, обедняването и изпадането на дъното на обществото. Не би могло да се каже, че жените в България са по-бедни от мъжете, но анализът показа, че жените са в по-висок риск от изпадане в бедност и депресивни разстройства, отколкото мъжете.
  • Рискът от бедност се увеличава с по-ниско образование, но сега дори висшето образование не може да гарантира да си извън положението на беден.
  • Рискът от бедност е най-висок за пенсионерите и незаетите. Жените пенсионери и заетите жени са в по-висок риск от бедност, отколкото съответно мъжете са.
  • Етничността оказва сериозно влияние на риска от бедност и особено ромските мъже и жени са най-силно повлияни от бедността, в сравнение с други групи. Ромските жени са най-уязвимата част в групата на бедните.
  • Това изследването разкри, че жените са неравностойно третирани на трудовия пазар в България. Данните показват висока степен на хоризонтално и вертикално джендър разделение, както и джендър различия на работата и в заплащането.
  • Изследването разкри, че всеки четвърти гражданин на България е/или е свикнал да бъде в системата на социалното подпомагане. Въпреки това, нуждаещите се хора са четири пъти повече от подпомагащите се.
  • Обедняването в страната създава култура на бедността и покрай това се увеличава чувството за безперспективност. Основната тенденция на запазване на висока стойност на индекса на бедността е симптом за формиране на продължителен "културен модел на бедност".
Основни препоръки Резултатите от проекта са използвани от Световната банка за разработването на цялостна стратегия за основните джендър насоки
Анализи, публикации, презентации Dimova, L. 2001-2002. "Bulgaria: Gender Aspects of Poverty and Inequality in the Family and the Labour Market (Research and Policy Recommendations)". Sofia: ASA (analyse)

 

нагоре

 

2001

 

Ключови индикатори Описание
Тема Жени, труд, глобализация
Година и време на провеждане Февруари 2001 - Ноември 2001
Вид

1. Качествено изследване

2. Количествено изследване

Научен ръководител Д-р Лилия Димова
Научен екип Д-р Лилия Димова, Победа Луканова, Регина Инджева, Полина Радева
Връзка с други проекти Национални представителни изследвания по темата са проведени и в Казахстан и Унгария
Партньорство Фондация "Женски алианс за развитие" (ЖАР)
Спонсор/клиент UNIFEM
Цел и задачи 1. Да разкрие основните предизвикателства за жените от различните социални групи в процеса на глобализация
Основни етапи и дейности 1. Анализ на наличната статистическа информация
2. Разработване на инструментариум и организация работата на терен
3. Набиране на първична информация
4. Анализ на данните
5. Разпространение на резултатите - публикации на български и английски, медийни изяви, презентации, публични дискусии
Тип извадки
  • Квотна извадка по възраст, образование, местоживеене, статус на заетост, семейно положение;
  • Двустепенна случайна извадка
Обем на извадката 1093 пълнолетни български граждани от цялата страна
Целеви групи
  • Жени на старта на трудовата им кариера;
  • Жени заети в различни дейности от социалната и икономическата сфери;
  • Жени заети в предприятия, в които предстои преструктуриране;
  • Безработни жени;
Методи на регистрация 1. Експертни оценки
2. Индивидуални дълбочинни интервюта
3. Дискусии във фокус-групи
4. Case study
5. Пряко индивидуално интервю по местоживеене
Статистическа грешка + 2.5
Основни изводи и констатации
  • Изследването показва основна тенденция на запазване високо ниво на индекса като симптом за формиране на дълго установяващ се "културен модел на бедността".
  • Основен извод е това, че глобалната трансформация в българската икономика и процесът на създаване на пазарна икономика има по-скоро висока социална цена и драматично въздействие за мъжете и жените. За периода 1989-2000, трудовият пазар "обедня" с повече от 1 350 000 работещи, като резултат от структурната реформа в българската икономика. Намаляването на заетите за мъжете е 600 000, а за жените с повече от 760 000. От пълна заетост за мъжете и жените през годините на централизирана икономика, десетилетие след началото на трансформацията все по-малко хора остават на трудовия пазар и все повече и повече отпадат от него. Многофакторният анализ показва, че най-мощен фактор за достъп до работа е възрастта, следвана от образованието, типа на населеното място и тогава пола. Най-уязвимите групи между жените са тези между 25-34 години и над 45 години, неомъжените, от селата и жените от етническите малцинства.
  • Предизвикателствата, които стоят пред жените в страната в днешно време не се отнасят до това, дали да работят или да се грижат за техните семейства, а основно как най-успешно да си намерят работа и да за запазят работните си места. Повечето от българските жени искат да работят и за тях платената работа не е само финансов източник, но също и сфера на доказване, фактор за самоувереност и независимост.
  • Изследването набеляза някои елементи на социален дъмпинг за жените. В сравнение с мъжете, жените са по склонни да приемат каквато и да е работа, да получават по-ниско заплащане, или да пренебрегват техните права - всичко в името на техните деца и семейства. В същото време жените са по-склонни да се преквалифицират и да платят за новата квалификация, те са по-склонни за образованието през целия живот и също - да правят компромис с домашната работа и грижата за децата, да го правят без да имат свободно време.
  • Изследването показва, че в условията на пост-социалистическите глобални трансформации в страната, конфликтът "работа - семейство" се задълбочава. Работещите жени сега имат повече отговорности отколкото преди, защото освен за работа и грижата за семейството (като установени обществени норми и културни традиции), те също трябва да мислят за това, как да си намерят или да запазят работата си. Изследването регистрира голямо превъзходство на жените над мъжете в сферата на "неплатената домашна работа". Средно, жените прекарват седмично над 8 часа повече отколкото мъжете в работа за домакинството.
  • Изследването показа, че качеството на живот за мъжете и жените в България се е понижило сериозно през годините на глобални реформи и трансформации. Над 85% от мъжете и повече от 88% от жените не смятат нещо да се е подобрило като резултат от реформите и депутатите са тези, които трябва да поемат отговорността за това.
  • Масовото обедняване (Какво означава да си беден в България) се очертава като една от най-драматичните характеристики на прехода към пазарна икономика. Сред основните резултати на промените е силната поляризация в българското общество по скалата "богат - беден", с голямо струпване на стълба на бедността. През 2001 бедността също може да бъде определена като остър национален проблем - 73,7% от жените и 72,8% от мъжете се чувстват в някаква степен бедни. Бурното развитие на трансформационните процеси тласка всяка трета жена (34,4%) и всеки четвърти мъж (26,5%) към трапа на бедността.
Основни препоръки

На базата на резултатите от проведеното мащабно дълбочинно изследване могат да се направят конкретно препоръки към отделните министерства. Препоръките са ориентирани в следните области:

  • Жените да запазят и увеличат тяхната икономическа активност;
  • Жените да имат равен достъп за перспективна трудова реализация;
  • Работата в семейството да получи достойна обществена оценка;
  • Правителството да поеме своята отговорност като катализатор на промяната чрез ясна държавна политика на равнопоставеността, активна просветна работа и взаимодействие с институциите и гражданското общество.
Анализи, публикации, презентации Димова, Л. 2003. Жени, труд, глобализация. София: АСА и ЖАР (с резюме на английски)

 

нагоре

 

1993 - 2000

 

Досега АСА е спечелила на конкурсен принцип и е реализирала успешно повече от 30 национални и международни изследователски проекти.

 

Сред тях са следните:

 

"Социалното неравенство (1993), национално представително изследване в рамките на програмата ISSP, финансирано след спечелен проект от Фондация "Отворено общество". Резултатите бяха разпространени чрез специален аналитичен доклад, медийни изяви, доклади на национални и международни форуми.

 


" Трудови и жизнени условия (1994), монографично изследване по социална поръчка и финансирано от Кремиковци АД. Резултатите бяха разпространени чрез специален аналитичен доклад, медийни изяви, доклади на национални и международни форуми.

 


" Екологична култура и екологично поведение (1994), национално представително изследване в рамките на програмата ISSP, финансирано след спечелен проект от Министерство на околната среда. Резултатите бяха разпространени чрез специален аналитичен доклад, медийни изяви, доклади на национални и международни форуми. На базата на резултати от изследването в 7 страни беше издадена специална публикация ("Българите за екологичните проблеми", 1995) с международни сравнителни анализи на български, руски и английски езици, която беше включена в пакета документи на участниците в Третата министерска конференция "Околна среда за Европа", проведена в София, 23 - 25 октомври 1995г.

 

" Жени, труд, семейство (1995), национално представително изследване в рамките на програмата ISSP, финансирано след спечелен проект от Фондация "Фридрих Еберт" и Фондация "Отворено общество". Резултатите бяха разпространени чрез специален аналитичен доклад, медийни изяви, доклади на национални и международни форуми.

 


" Национална и етническа идентичност и самосъзнание (1995), национално представително изследване в рамките на програмата ISSP, финансирано след спечелен проект от Фондация "Фридрих Еберт". Резултатите бяха разпространени чрез специален аналитичен доклад, медийни изяви, доклади на национални и международни форуми. Анализи на резултати от изследването бяха публикувани в специално издание "Профили на националната идентичност: между локализма и етноцентризма" (1996), финансирано от Европейската общност. В сп. "Социологически проблеми", кн2/1996г. беше публикувана статия с анализ на емпирични резултати.

 

" Инвестиционния климат в България (1997), национално количествено и качествено изследване, финансирано след спечелен проект от Агенцията за приватизация в България. Аналитичен доклад върху получените резултати, както и политически препоръки за усъвършенстване на инвестиционния климат в България бяха предоставени на Агенцията за приватизация.

 

" Ролята на държавата (1997), национално представително изследване в рамките на програмата ISSP, финансирано след спечелен проект от Фондация "Отворено общество". Резултатите бяха разпространени чрез специален аналитичен доклад, медийни изяви, доклади на национални и международни форуми. Анализи на емпиричните резултати бяха публикувани в специално издание "Държавата като покровител - една наслоена потребност" (1997) и разпространени сред политици, изследователи и научни работници, правителствени и неправителствени институции и организации.

 

" Оценъчно и поведенческо отношение към труда (1997), национално представително изследване в рамките на програмата ISSP, финансирано след спечелен проект от Фондация "Отворено общество". Резултатите бяха разпространени чрез специален аналитичен доклад, медийни изяви, доклади на национални и международни форуми.

 

"Жени в бедност (1997), национално количествено и качествено изследване, финансирано след спечелен проект от МОТ, ПРООН и МТСП. Резултатите бяха разпространени чрез специален аналитичен доклад, медийни изяви, доклади на национални и международни форуми. Анализи на получените данни бяха публикувани в специално издание на български и английски езици, финансирано от МОТ и ПРООН - "Жени в бедност" (1998).

 

"Социално неравенство (1999), национално представително изследване в рамките на програмата ISSP, финансирано от КНСБ. Резултатите бяха разпространени чрез специален аналитичен доклад, медийни изяви, доклади на национални и международни форуми.

 

"Религиозните малцинства в България (1999), национално представително изследване в рамките на програмата ISSP, финансирано след спечелен проект от Фондация "Отворено общество" и Фондация "Толерантност". Резултатите бяха разпространени чрез специален аналитичен доклад, медийни изяви, доклади на национални и международни форуми.

 

"Етническите малцинства на пазара на труда в България (1998-1999), национално количествено и качествено изследване, финансирано след спечелен проект от Research Support Scheme. Резултатите бяха разпространени чрез специален аналитичен доклад на английски език, медийни изяви, доклади на национални и международни форуми.

 

"Социалното подпомагане в България (1999 - 2000), национално представително (количествено и качествено) изследване, финансирано след спечелен конкурс от МТСП и Световната Банка по IDF грант. Изследването покри изследователския компонент от социален маркетинг, целящ да подпомогне изграждането на ефективна комуникационна стратегия на МТСП в сферата на социалното подпомагане. Резултатите бяха представени на две специално организирани от МТСП презентации с ръководни кадри от МТСП, Световна банка, дипломати, експерти, представители на чуждестранни организации и донори, политици, депутати, както и на семинари, работни срещи, конференции. Бяха изготвени на български и английски езици два аналитични доклада с политически препоръки за усъвършенстване на системата за социално подпомагане и за разработване на ефективна комуникационна стратегия, които бяха предоставени на МТСП и на Световната банка.

"Социалните работници в България (2000), национално представително количествено и качествено изследване, финансирано след спечелен конкурс от МТСП и Световната Банка по IDF грант. Резултатите бяха разпространени чрез специален аналитичен доклад на български и английски езици, медийни изяви, доклади на национални и международни форуми, конференции, семинари и работни срещи, организирани от МТСП.

©Agency for Social Analyses, 2017